Международно общество за Кришна-съзнание

Посетете фото галерия от фестивала

Фестивалът Ратха Ятра е религиозна церемония, посветенa на Бог Джаганат – Господарят на Вселената. Той има многовековна история – провежда се от най-дълбока древност в Джаганат Пури, град в щата Ориса, Индия. В авторитетните свещени писания е описан като празник с важно културно значение, тъй като ни помага да си припомним своята истинска духовна същност и да възстановим взаимоотношенията си на любов и преданост с Върховния Бог.

Вечният духовен образ на Бога не може да бъде видян с материални сетива. Затова Той благосклонно се явява във форма за обожание (“арча-виграха”) – скулптурно изображение, което не се различава от Него. В колесница, представляваща храм на колела, Бог Джаганат шества по улиците на града. Процесията преминава под звуците на съвместно възпяване на светите имена на Бога в съпровод на автентични музикални инструменти.

Свещените писания потвърждават, че тази церемония има неизмерим благотворен ефект за участниците в нея, случайните минувачи и обществото като цяло.

За живеещите извън Индия, възможността да участват във Фестивала Ратха Ятра се свързва с името и дейността на А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада (1896-1977г.). Благодарение на своята принадлежност към ведическата култура и задълбочените си познания по санскрит, той е съумял да представи по великолепен начин пред най-широка аудитория литературната класика на древна Индия. Произведенията му са достояние на световноизвестни библиотеки и университети, а самият той е признат от редица учени, обществени и културни дейци за изтъкнат философ и духовен водач.

Международното общество за Кришна-съзнание (ISKCON), основано от него през 1966 г., провежда този фестивал навсякъде по света. Всяка година улиците на Ню Йорк, Лондон, Париж, Лос Анжелис и много други градове се изпълват с празнуващи хора. В Сан Франциско Ратха Ятра има такъв успех, че е обявен за официален празник на града.

У нас фестивалът се провежда от 1996 г.

Ратха Ятра 2010 – Програма

ШЕСТВИЕ
Начало: Площадът, пред Народния театър "Иван Вазов" — 16:45- 19:00 ч.
16:45 – 17:00 ч. Посрещане на Божествата ("арати церемония")
Богът е известен като "дина-бандхо" и "су-хридам сарва бхутанам" - най-добрият приятел, благодетел и доброжелател на всички живи същества. Той се появява в материалния свят, за да благослови нашите усилия да се доближим до съвършенството.
16:50-17:00 ч. Церемония за откриване на фестивала
Шествие 17:00-19:00 ч.
Маршрут: Бул. “Цар Освободител”; бул. “В. Левски”; бул. “П. Евтимий”; ул. “Ф. Нансен”; бул. "П. Евтимий"; бул. "Витоша";

ПРАЗНИЧНА ПРОГРАМА
пред Народния театър "Иван Вазов"
19:00 – 22:00 ч.
Програмата вклюва: 
Бхаджан (ведически мантри, изпълнени в съпровод на традиционни инструменти), Бхарат натям - традиционен индийски танц, беседа, вегетариански приготовления.

Специален гост – Шрила Прахладананда Госвами

Шрила Прахладананда Свами е роден на 25 май 1949 г. в САЩ.

Получава образованието си в университета в Бъфало, щата Ню Йорк, САЩ.
През 1969 г., воден от своите духовни интереси, той става ученик на Бхактиведанта Свами Прабхупада, основател на Международното Общество за Кришна-съзнание (ISKCON). От тогава, изучава древната ведическата литература и следва духовна практика, а през 1986 г. става посвещаващ духовен учител, според установените стандарти на ISKCON.

През 1989 г. Прахладананда Свами става член на Вайшнавския Институт за висше образование (VIHE) във Вриндавана, щата Уттар Прадеш, Индия.

През годините, той заема различни административни длъжности: президент е на храмовете в Хюстън, Далас и Остин – САЩ; член е на Управителното тяло (Governing Body Commission, GBC) на Международното Общество за Кришна-съзнание (от 1989 г); Санняса Министър (от 1991 г.) и Министър на здравето и благоденствието (от 1993 г.) на ISKCON.

Участва в издаването на списанията: „Обратно при Бога” (Back to Godhead ) като редактор и „Надявам се, това те намира в добро здраве” (Hope This Meets You in Good Health), като главен редактор.

В момента, като пътуващ проповедник, той споделя своя опит и знание с най-разнообразна аудитория по целия свят, изнасяйки лекции на различни теми, представящи богатството на ведическата литература и култура.
Бхаратанатям: Мина Паталенска
Мина изпълнява индийски класически танци в стил „бхарат-натям” –  един от деветте класически танца на Индия. Той е един от най-старите и следва най-стриктно предписанията на древния текст Натяшастра, който описва принципите на индийската драма и танц. Движенията и хореографиите са строго фиксирани, канонични, подчинени на структурата на индийската карнатик музика. „Бхарат-натям” е свещен ритуал, предназначен да донесе расанубхава (катарзис, духовно извисяване) на публиката и танцьора. Например, пушпанджали е начална част в танца, по време на която танцьорът отдава своите почитания, поднасяйки цветя с поклон на духовния си учител и Бога. След това, „бхарат-натям” изпълнителят се потапя дълбоко в своята медитация, насочена към Върховния Бог и се подготвя да предаде правилно посланието на танца.

Бхарат-натям - танцът на боговете

 Древният танц бхарат-натям произхожда от Южна Индия, щата Тамилнаду. В началото, преди повече от 2 000 години, той е бил храмов танц, наричан Дасяттам. Една от теориите за санскритското му наименование е, че произлиза от комбинацията от началните срички на имената на четирите най-важни аспекта на самия танц: “бха” от “бхава” - “емоция”; “ра” от “рага” - “музика” или “мелодия”; “та” от “тала” - “ритъм” и “натям” - “танц”. Така бхарат-натям включва музика, ритъм и впечатляващ танц, който стриктно се придържа към Натя-шастра. Група вокалисти и инструменталисти (понякога свирещи на Сарасвати вина или вену – бамбукова флейта или други инструменти), които акомпанират, рецитатор на мантрите и мридангист, допринасят за силното въздействие на танца.

Според друга теория, танцът бхарат-натям носи името на мъдрецът Бхарата.

Ведичските танци бхарат-натям са били представяни на Бога в храма като служене, извършвано от дасите, млади свещенослужещи момичета, които съвършено познавали санскрит и други езици, както и философията и принципите на вайшнавизма. Те давали обет за целибат и били смятани за съпруги на Бога, които пеели, свирели на древни инструменти и танцували съвършено бхарат-натям, за да Го удволетворят. Уникалните, сложни костюми, грим и украшения подчертавали красотата на танца и изпълнителките му. Така дасите изразявали любовта си към Бога (бхакти), основен метод за постигане на съвършенство в практиката на вайшнавизма (бхакти-йога).

Бхарат-натям е най-древният танц, съществуващ на територията на Индия, който се основава на Натя-шастра. Ясно трябва да бъде подчертано, че истинският бхарат-натям не е вулгарна форма на забавление, а свещен ритуал, предназначен да донесе расанубхава (катарзис, духовно извисяване) на публиката и танцьора. Например, пушпанджали е начална част в танца, по време на която танцьорът отдава своите почитания, поднасяйки цветя с поклон на духовния си учител и Бог Кришна. Тогава бхарат-натям изпълнителят се потапя дълбоко в своята медитация, насочена към Върховния Бог и се подготвя да предаде правилно посланието на танца.

Според пураните, когато Бог Брахма създал Натя Веда, той използвал елементи от различните части на  Ведите, в това число и Аюрведа. Изразните средства на самите комуникативните части на тялото и връзката помежду им (абхиная) – движения, мимики, жестове (мудри) – се обясняват от древноиндийската наука за здравето и дълголетието. Този свещен ритул е предназначен да поддържа здрави телата на танцьорите и публиката, предизвиквайки благоприятно въздействие, подпомагащо духовния напредък. Например, дясната ръка на танцуващият представлява йога (свързване на индивидуалната душа с Бога), която издигайки се нагоре с три събрани пръста, предлага  в божествените лотосови нозе сричката ом (аум). Лявата ръка на танцьора символизира въртящия се лотус на духовната светлина. Очите са насочени към Върховния, а вдигнатият десен крак олицетворява съзнанието, което е на една крачка от Земята и материалното до небето и трансцеденталното.

Когато произведението на Брахма било готово, той го дал на Бхарата муни, за да го разпространи на Земята. Тогава известният мъдрец написал Натя-шастра, изкуството на танца. В това писание се казва, че по времето на Кали-юга, когато ще бъде трудно да се живее заради алчност, болка, ревност и гняв, това изкуство, което не е за удоволствие, а за постигане на духовен напредък, ще покаже космическото проявление на бхава (любовта към Бога) на длъж и шир в трите свята.

Историята гласи, че самият Брахма представил ната-шастра и бхарат-натям, задено с една група гандхарви  и апсари (райски същества, изобразени по стените на Голямия храм в Танджавур) на Бог Шива.

Оригиналният танц бхарат-натям представлява артистична Натя-шастра практика, широко използваща елементи и мистични символи от бхакти-йога (метод за себереализация, подходящ за съвременната епоха, Кали-юга). Бхакти се препоръчва във ведическите писания (шастра), като духовна йога дисциплина, изпълнявана с любов към Бога, която освобождава и усъвършенстваща човешките същества по пътя на реализиране на индивидуалните взаимоотношения с Върховния.

Съществуват пет основни вида взаимоотношения на живите същества с Бога (раса): мадхуря-раса (съпружески взаимоотношения), сакхя-раса (приятелски взаимоотношения), ватсаля раса (родителски взаимоотношения), дася-раса (взаимоотношения на слуга) и шанта-раса (неутрални взаимоотношения).

По време на танца се дава израз на божествената любов или чувствата на раздяла между Наяка (Героят, Върховният Бог) и Найка (Героинята, копнеещата душа). Вайшнавската поезия е изпълнена с прекрасни стихове, възпяващи вечната любов на божествена двойка Радха и Кришна във Вриндавана. Там героинята Радхарани разкрива чувствата си към своя герой Кришна на своята приятелка (сакхи).  Често тя Го чака и е гневна, че Той закъснява или не идва и т.н. Например, вайшнава-поетът Джаядева Госвами в своята “Гита-говинда” много романтично описва любовта между Радха и Кришна. Всяка от двадесет и четирите песни на поемата му има различно наименование, според някое от настроенията на Кришна: “Радостният Кришна”, “Безгрижният Кришна”, “Нежният Кришна”, “Блаженият Кришна” и т.н. За да представи правилното настроение, танцьорът трябва да е достатъчно зрял и добре да разбира смисъла на вайшнава поезията.

Вайшнава поезията описва Бог Кришна като царят на танцьорите, а Вриндавана, мястото на детските и юношеските Му забавления – като сцена на Неговия танц раса. Богът танцува със своята любима Радха на пълнолуние, по време на есента, най-плодородния сезон. Кришна владее съвършено мимиката на танца и с игривите си очи и вежди подканва Радхарани, често свирейки на Своята флейта, която привлича умовете и сърцата на живите същества от цялата Вселена.

Както танцът, така и музиката имат основно място във ведическата култура. Древният метод на музициране в стил рага се препоръчва от Аюрведа за  всички типове телесни конституции. Всеки индивидуален темперамент може да намери своя баланс в разнообразието на видовете рага. Различни раги се смятат за подходящи при различни особени случаи, както и за различните часове на деня. Всички те са особено подходящи за медитация, самовглъбяване и единение с Бога. Божествената музика рага успокоява ума, подхранва духовната интелигентност и дава сила на душата (джива). Тя се препоръчва като съпътстващо лечение и профилактика на много заболявания, свързани със забързаното ежедневие, стреса и липсата на равновесие с природата.

Южна Индия е една отключена съкровищница на древната ведическа култура, която чака да разкрием тайните й. Тя ни предлага един всеобхватен модел на богоцентрично съзнание, който чрез всичките си аспекти ни представя различните страни на Божественото. Това е един изключително богат и разнообразен подход, чрез който всеки може да открие себе си.

История

Ратха Ятра фестивалът беше проведен за първи път в България през 1996 г., по случай 100 годишнината на Шрила Прабхупада, основател-ачария на ИСКОН. Божествата Шри Шри Джаганнатха, Баладева и Субхадра Деви бяха резбовани от Анандамая даса и нарисувани от Шашабиндху даса. Колесницата беше проектирана от бх. Ники, който активно участва в изпълнението й, и изработена от майстор коларо-железар Петър от с. Манолово, а част от средствата са дарени от Индрасена даса. Фестивалът Ратха Ятра се провежда ежегодно всяко лято. При неговото организиране ние срещаме активно съдействие от страна на полицията и общината. Празникът, макар и не от най-многобройно посетените, се радва на добро приемане и интерес от страна на жителите на София. Процесията минава по централните улици на града и завършва в една от известните столични градинки с градинско увеселение, където се разпространяват стотици порции прасадам (осветена храна), гостите могат да се насладят на традиционен бхаджан, да чуят беседа и да зададат въпроси върху философията на Кришна-съзнание. Празникът приключва в късните часове на деня, когато вайшнавите, физически изтощени, но трансцедентално просветлени, изпращат Шри Шри Джаганнатха, Баладева и Субхадра Деви към храма. Обикновено на следващия ден конгрегацията, присъствала на фестивала, се събира в храма, на организираната годишна среща. Тогава се отчитат резултатите от фестивала и се раздават награди на участниците. Традиционният вече фестивал Ратха Ятра е един от най-значителните вайшнавски празници в България, наред с Гаура Пурнима и Джанмащами, които с радост биват посещавани от приятелите и последователите на ИСКОН в България и съседните ни страни, за да почерпят духовен ентусиазъм и вдъхновение за следващите месеци през годината.

 

Ратха Ятра по света

London Ratha Yatra - Official web site
VEDA - Vedas and Vedic Knowledge Online - Jagannatha Ratha Yatra
Stephen Kpapp part one
Stephen Knapp - part two
Ратха Ятра - официалният сайт на ИСКОН
Ратха Ятра - life from Jagannatha Puri
Още за фетсивала - шалаграм.нет - сайт от Нова Зеландия
Ратха Ятра - сайт за фестивалите на Индия
Ратха Ятра - сайт, поддържан от правителството на Индия
Още за фестивала
Ратха Ятра - сайтът на Джаганнатха Пури